Но не е много ясно дали България разбира това.

Да започнем с военните новини от последната седмица:

• 1. руските сили бомбардираха затвор, в който са държани украински военнопленници в окупираната Донецка област, за да прикрият следите от издевателствата си и да обвинят Украйна, че сама стреля по своите;
• 2. изтече видео, правено от руски войници, в което се видя ужасяваща инквизиция срещу украински военнопленник, който беше осакатен, а накрая и убит;
• 3. украинските сили обкръжиха руснаците в Херсон и настъпват към града. Руските сили се опитват да попречат на обратното превземане на Херсон и изглежда, че тази битка ще има голямо значение за цялата война;
• 4. при бойна мисия загина Александър Кукуруба, началник на украинските военновъздушни сили;
• 5. украински дрон влетя в щаба на руския Черноморски флот в окупиран Севастопол на Крим, в руския тил, рани поне шестима души, а броят на загиналите се уточнява и за момента нараства;
• 6. дванайсет руски военни бази са били бомбардирани успешно от украинците през последните дни. Новите системи HIMARS отново обърнаха хода на действията и нанасят страшни поражения в жива сила на руските войски;
• 7. на няколко места по фронта украинските сили минават в успешно настъпление заради засилването на оръженйните доставки от различни НАТО-вски държави, както беше прогнозирано от президентския съветник Арестович;
• 8. руските сили, неспособни да настъпват, стрелят с най-далекобойните си средства. Убиха деца във Виница, стрелят по Николаев и отново по киевските предградия;
• 9. Сенатът на САЩ обяви Русия за държава, спонсорираща тероризъм. ЕС осъди руските жестокости в Украйна. Всичко това стана по настояване на украинския президент Зеленски;
• 10. украинският президент се обърна към населението на окупираните от Русия области с призив за евакуация: “Колкото по-малко хора останат там, толкова по-малко ще бъдат убити от руснаците”, каза Зеленски;
• 11. отделна тема за тревога е, че китайският ръководител Си проведе дълъг разговор с американския президент Байдън и го предупреди да не изпраща председателката на долната конгресна камара Нанси Пелоси на посещение в Тайван, а веднага след това Китай започна провеждането на военни учения в опасна близост до острова. Китай следи ситуацията в Украйна, половинчато помага на Русия, като засилва влиянието си над нея и не крие амбициите си да анексира Тайван, докато Щатите са ангажирани с руско-украинската война.

---

Като теглим чертата – засега Украйна трудно печели, но печели. След руското настъпление отпреди месец, когато в началото на юли украинските сили отстъпиха от Северодонецк и Лисичанск, в момента се вижда обрат в полза на Украйна. Но руските жестокости и издевателства се засилват едновременно със загубите им. Варварството на руските войници и офицери е видимо за целия свят и няма военно оправдание.

Украйна се превръща в европейски лидер. В момента заради оръжейните доставки, бойния дух и успехите си украинците имат най-силната, модерна и боеспособна армия в Европа. Следвоенното възстановяване с международни, най-вече американски капитали, изгодното приятелство на Америка и лоялната подкрепа на Полша и Литва, плюс младото население на страната ще създадат украинско икономическо, а и политическо чудо. “Честито” на Путин, който създаде своя собствен кошмар, нападайки Украйна.
Но не само Путин, а и Стара Европа се бои от силна Украйна. В частност доскорошният (и крайно неубедителен) европейски лидер Германия се страхува както от армията, така и от бъдещия икономически и политически успех на Украйна. Германия и Австрия виждат Украйна като твърд проамерикански играч в Източна Европа. Затова германската подкрепа за Украйна е двойствена, половинчата и неискрена, а германските власти и лобита бавят окончателното прекъсване на руската си енергийна зависимост. Въпреки това, Русия сама направи така, че дялът ѝ в продажбата на горива да спадне значително и да продължи да пада още. Германската половинчатост показва лоша преценка и липса на перспектива. Въпросът за България е защо, докога и дали ще продължи да следва страхливото германско поведение.

Същевременно Русия става все по-зависима от Китай. Режимът в Москва се затяга до степен, достигаща или в някои отношения вече дори надминаваща сталинизма. Хиляди руски граждани, изразили дори най-малка критика срещу безсмислената война на Путин в Украйна, вече са в затвори и лагери. Русия продължава да заплашва, че при по-нататъшен европейски и американски ангажимент в защита на Украйна, може да се стигне до разширяване на войната и дори до ядрени удари от руска страна. Заплахите по-скоро са постоянен фонов шум, но Путин и хората му стават все по-истерични.

Руско-украинската война продължава да влияе все по-зле на изхранването на света, защото украинската пшеница и руските горива не достигат до международния пазар. Цените растат, а страховете и спекулата са налице. Отговорността за това положение е изцяло в руския лагер, защото Русия дори не крие особено умело, че ползва проблема с храните и горивата като тояга срещу западния ангажимент с украинската кауза. Ще има глад в Африка… и пореден скок на бедността в нашата България. Тук трябва да се подчертае негативната роля на проруския, безотговорен сегмент от българските политици, администратори и търговци, които оправдават руските интереси без оглед на българските.

Възможно ли е да се стигне до световна война? Струва ми се, че поне засега по-скоро отговорът е “не”. На форума за сигурност в Аспен преди десет дни директорът на ЦРУ Бил Бърнс заяви, че Китай най-вероятно ще се опита да завладее Тайван, но че това няма да стане веднага – включително защото китайското ръководство в момента следи неуспехите на руското оръжие и преразглежда броя и качеството на частите, нужни за успешно нашествие. Ако Бърнс е прав, то сегашните китайски учения са все още само провокация, а не реално начало на инвазия. Но след още няколко години, когато новите планове на Китай са готови, такава инвазия по-скоро ще се осъществи и тогава решението на Америка да защити Тайван или да го изостави ще реши въпроса за световния мир. Всъщност големият конфликт на бъдещето няма да е между Русия и западния свят, а между Китай и съюз, оглавяван от Щатите. Този конфликт може би все още може да бъде избегнат, ако Америка успее да внуши на Китай, че Тайван е достатъчно надеждно защитен. В този смисъл сегашната руско-украинска война може и да не се окаже генерална репетиция за Третата световна.

Междувременно в България продължаваме да сме отчайващо неподготвени за реалностите. Предстоят ни избори, които отново няма да доведат до нищо добро. Властта на Kiril Petkov все пак постигна определени позитивни резултати в енергетиката (и е парадоксално, че повечето успехи на това краткотрайно правителство настъпиха след подаването на оставката). Но предстоящият служебен кабинет на президента Радев ще бъде путинистки, а есенното мнозинство ще е отново – типично по български – нещо като орел, рак и щука с проруски забежки. С нерешителността и корумпираността си България отново избира губещата страна. Нашият национален интерес очевидно е с Украйна, Щатите, Полша, Литва и Румъния, а не с Русия и Германия. Да не забравяме, че НАТО в момента се разширява с Швеция и Финландия, докато Русия твърди, че разчита за “възстановяване” на Донецка област не на кого да е, ами на… Северна Корея. Но значението на тези иначе прости факти се осъзнава едва от малцина, а политическият и финансовият ни естаблишмънт е под желязна руска зависимост. Политическата култура тип “Баце слуша Меркел и уважава Путин” за съжаление е жива.