Към разочарованите от демокрацията

Приятели, не бъркайте демокрацията с “демократите”

Българските “демократи” са ужасни. Съгласен съм. Просто не струват. Никога не печелят изборите. Няма и да ги спечелят. Защо? Ами може би защото умеят да отвратят гласоподавателя, а не да го привлекат. Твърде много мазнотия, “исторически” компромиси в противоположни посоки и поведение тип “Ако тия не ти харесват, имам и други принципи”. Интриганти са. Подлеят – и то на дребно. Надуват се, при това напразно. Не са умни. Та даже не са и чак толкова красиви. Но най-лошото е, че не са демократи. Извън София в структурите им, колкото ги има, се намират чудовищни случаи на мутренство, които никак, ама никак не се побират в представата за политическа сила, представляваща всичко, що е младо, кадърно, учено, европейско, културно и работещо.

Да намразим ли самата идея за демокрация?
Лично аз не бих го направил. Всички сме наясно, че някаква държава трябва да има, заедно с някаква власт. Оттук следва да се мисли бавно, ясно и внимателно. Всички искаме да сме щастливи. Искаме любов, пари и слава или пък апартамент, кола и крава. За да имаме тези неща, работим – кой каквото умее. Но сме наясно, че за да има оптимален резултат от работата ни, са нужни и добри условия на живот. Условия, в които не сме тормозени нито нарочно, нито поради корупция или некадърност. Ето защо толкова много българи вече емигрираха – търсеха си по-добри условия за живот и работа. Някои ги намериха. Ние, които все още оставаме в България, трябва да създадем своите условия тук… или също ще емигрираме. Най-лесният начин да решиш, че си направил нещо за условията в страната си, е като си харесаш политическа сила и тръгнеш да гласуваш за нея. В нормалния свят тези сили са партии, а у нас са цели коалиции от партийки. ГЕРБ си има декоративния СДС за пилотна рибка. БСП също си има няколко, може би дори десетина малки посткомунистически партийки. “Демократите” ни се състоят от ДСБ, “Да, България” и Зелените, пардон, вече “Зелено движение”. Същите “демократи” преди бяха Реформаторски блок, още по-преди бяха нещо друго и така назад до 1989 г. Идеята е, че у нас политическата сила не е самостоятелна партия, а група по-малки партийчета. И така, харесваш си и решаваш да гласуваш за някоя така конструирана сила. Ето това е първата причина да харесваш демокрацията. Можеш да избираш. Като в добре снабден магазин. Не ти се налага да се примириш с решенията на някой уж по-голям, по-богат, по-умен, по-могъщ от теб, а се включваш лично в управлението на страната си. На всеки няколко години политическите сили предлагат и на теб, и на всички други граждани своите програми за управление, а ти решаваш коя сила да подкрепиш. При диктатурата, авторитаризма, тоталитаризма или “управлението с твърда ръка” обаче няма такива глезотии. Системата с изборите и партиите звучи прекрасно, но това не е цялата картина.

Дори не си длъжен да се примиряваш с наличния избор!
Не е вярно, че непременно си длъжен да изядеш което и да е от вече сервираните на масата ястия. Ами ако си стигнал до извода, че наличните политически сили са се картелизирали? Ако резултатите от изборите са предварително нагласени? Ако образуващите се правителства и парламентарни мнозинства са корумпирани, некадърни и злонамерени спрямо теб, твоите пари и твоята лична свобода и инициатива? Можеш спокойно да бламираш изборите. Можеш да гласуваш за малка сила, очевидно съставена от идиоти с цел да тролят. Можеш изобщо да не гласуваш. Можеш да пуснеш невалидна бюлетина. Можеш да гласуваш за очевидния губещ. Можеш официално да отбележиш, че не подкрепяш никого. Най-сетне… можеш да протестираш. Да, при демокрацията ти можеш напълно законно да излезеш на улицата с плакат, на който да пише примерно, че държавният глава, шефът на кабинета или девет десети от парламента са идиоти, да крещиш, че тези копелета крадат и ти е писнало… и дори никой няма да те арестува за това! Имаш правото да се събереш с приятели и съмишленици по тази линия. Имате право с тия приятели да си направите собствен клуб, НПО, фондация, партийка, уебсайт или вестник, да затрупате медиите с имейли, да организирате публични събития и изобщо да привлечете внимание към проблема с корупцията, злонамереността или некадърността на съществуващите власти. Имате право да раздавате листовки на площада. И ако някой тръгне да ви тормози и съди, то имате право да си наемете адвокат (та даже и да убедите някой приятелски настроен адвокат да ви помогне за без пари) и да се защитите пред съда, доказвайки, че сте честни, загрижени граждани, а не изменници на родината. Но всичко това го има само при демокрацията. При диктатурите го няма.

Ценни ли са тези права?
Да. Да, ценни са. Не са някакви декоративни глезотии. Защото ако тия права ги няма, постепенно ще се окаже, че държавата има право да те арестува за всичко. За виц. За усмивка в неподходящо място и време. Страните, в които няма демокрация, има диктатура. Може отначало да е мека, но диктатурите имат тенденцията да се втвърдяват. Авторитаризъм, диктатура… тоталитаризъм. Тоталитарните строеве си имат желязна идеология, всемогъща политическа полиция, система за създадаване и приемане на доноси, както и хиляди луди, садистични хора, които стават дребни полицейски шефчета и разгонват фамилията на обикновения гражданин. Имат си и враг. Врагът може да е цяла прослойка от населението, етническо малцинство или някоя съседна държава – за предпочитане някоя демокрация. И врагът се избива. Жертвите отначало може да са една-две, но постепенно стават хиляди. Или направо милиони. До това никога повече не трябва да се стига. Живели сме го. Било е така при нацизма в Германия, при фашизма в Италия, при комунизма в България и Русия. До днес е така при комунизма в континентален Китай и Северна Корея, при талибаните в Афганистан, при обикновените крадци и убийци в Сирия на Асад, при подивелите шиити в Иран, при комбинацията от национализъм и ислямизъм в Турция, пък и при племенната монархоклептокрация на саудитците. Изобщо, диктатурата и рязането на ръце по дребни причини си вървят заедно и никак не са приятни. Напоследък пак е така в Русия, която изгради някаква странна, смесена идеология между носталгия по старата си империя с царете и комунистическата диктатура. Някой ден тази смесена идеология на днешна Русия ще се изучава в университетите като нов вид тоталитаризъм. Но думата ми беше, че ако се откажем от свободата да можем да гласуваме и протестираме, то постепенно ще се върнем към диктатура, а в диктатурата всеки може да е жертва. Всеки. дори и най-послушният гражданин.

“Това не може да се случи с мен.”
Знам какво си мислите. “Това не може да се случи с мен“. Знам как мислите: “Той Манол ги пише тези неща, защото е политически активен, те са важни за него, а не за нас, не за мен и моето семейство. Манол и Маноловците като него витаят в облаците или пък са амбициозни и затова говорят за политически права. Иначе политическите права са си абстрактна тема, те нямат общо с реалния живот. Аз обаче не съм като Манол. Аз си имам реални проблеми, имам сметки за плащане. Ако си гледам частния живот – семейството, собствеността, работата, бизнеса, парите и си плащам сметките – мен никога няма да ме закачат“. И имам лоша новина, приятели и съседи: заблуждавате се. Въпросът далеч не е само в това, че и Манол има сметки за плащане. Въпросът всъщност е в това, че вие може да не се интересувате от политика, но политиката живо се интересува от вас. Държавата буквално ви гледа в канчето. Сметките, дето ги плащате – те имат тенденцията да растат, защото чиновническият апарат се разширява. След сметките идва въпросът точно за правата. Ако много се оплаквате, ако пишете заявления, искове и молби, когато ви искат твърде много пари – тогава рано или късно някой чиновник ще се изнерви и вместо да ви реши проблема, ще ви спретне проверка или ще измисли друга гонка срещу вас. Тук имате две възможности: или се възползвате от демокрацията и действате още по-активно, или… плащате и млъквате. Сами разбирате накъде водят двата избора. Всичко може да се случи. Да, точно на вас. На теб, драги ми читателю/читателко. На мен. На семейството. На баща ми, жена ми или брат ми. На детето, та даже и на кучето ми. Затова ти, който четеш това, може и да нямаш никакви политически амбиции, но имаш остра нужда от демокрация.

“Ама демокрацията ни докара мутри, хаос и беззаконие”
Не. Първо, една тайна: у нас все още не е имало истинска демокрация. В 1989 г. Народна република България призна, че е фалирала поради десетилетия лошо управление – заедно с десетина други комунистически държави в Източна Европа. Управляващата Българска комунистическа партия си смени името на “социалистическа” и позволи що-годе свободни избори, но после ги “спечели”, защото все още държеше държавния чиновнически апарат и беше разпределела избирателните райони достатъчно хитро. Старата Държавна сигурност, тайната полиция, следяща гражданите, не се разформирова, а просто се превърна в Държавна агенция за национална сигурност. Иначе всичко си остана същото. Сменихме си конституцията, герба и официалното название на държавата, но хората на власт останаха същите. Даже първите частни бизнесмени не бяха обикновени хора с търговски идеи, а роднини и приятели на старата власт, които получиха държавни дотации от последните куфарчета с пари, взети в заем от властите на старата Народна република. Оттук и външният ни дълг, и началото на мутрите и олигарсите у нас. И фактическата липса на демокрация, защото демокрация не се гради със стари тоталитаристи начело. На второ място, демокрацията е нещо, което работи примерно във Франция, Белгия или Дания. Това са богати страни с работещи социални системи, плюс нелоша частна собственост. Стари демокрации. Демокрацията работи също примерно в Чехия, Хърватска, Литва или Естония. това пък са нови демокрации, които просто са се случили по-истински, отколкото при нас. Там може да се живее. Там няма БСП. Няма ГЕРБ, ДПС и други такива мутренски сили, създадени от бившите тайни служби. В работещите демокрации си има и индустрия, и социални осигуровки, и здравна каса, която бачка и покрива доста. Има смисъл от данъците в работеща демокрация, защото там има система от институции, които непрекъснато се проверяват една друга. Корипцията е много по-ниска. По-голямата част от парите се харчат целево и достатъчни суми за един приличен и най-вече относително спокоен живот стигат до обикновения човек. Няма хаос. Има сигурност. Сигурността и личнатна свобода си вървят ръка за ръка, а не се противопоставят. Докато у нас няма ни свобода, ни сигурност. Забелязвали ли сте колко изнервено живеем? Колко изнервено живееш ти, драги ми читателю. Как ще забележиш, ако нямаш база за сравнение примерно с Чехия… Но накратко – демокрацията само по себе си е ред, а не хаос. И то ред, приятелски спрямо теб и мен, спрямо нас, нормалните хора. Тя не е някакъв идеологически мираж като “чистата раса”, “единствената истинска вяра”, “величието на нацията” и други такива залъгалки. Демокрацията на много места е обикновена реалност от всекидневието. И това не са далечни места.

Надявам се, че се разбираме. Демокрацията е ценност. Думата означава “власт на народа” и в наше време под демокрация се има предвид нормално управлявана държава с работещи, взаимно надзираващи се институции, редовни избори, лични свободи на гражданите – за протести, съдружаване, движение, изразяване на мнения и идеи, критика и така нататък, плюс възможност да се забогатее по законен, честен начин. Демокрацията не е хаос, мътна вода, несгурност и дебелащина. Тези характеристики са типични за зле управляваната, корумпирана държава, която постепенно върви през популизъм към диктатура. Популизмът на свой ред е склонността на безотговорни политици да ухажват неподготвени групи граждани със сладски приказки за лесни решения и омраза към демокрацията. Омраза към политическото образование. Омраза към взаимния надзор между институциите. Омраза към свободата в името уж на по-голямата сигурност.

Така че, моля – не намразвайте демокрацията. Можете спокойно да презрете нашите тукашни “демократи” и дори ви насърчавам да го направите, защото те не са никакви демократи, а просто мошеници. Можете да си задавате (или да ми задавате) въпроса “ами то сега за кого да гласувам”. Можете да останете или да емигрирате, да хвалите или да ругаете, да гласувате или не, да протестирате или не. Но не отхвърляйте самата идея за демокрация. Тя е добра идея. Води до спокойствие, пари и самочувствие. Наречете това елитизъм. Спорете. Подигравайте се. Останете и безразлични, ако щете. Но имайте едно на ум. Демокрацията е нещо, което се създава от всички ни. Поддържа се трудно и струва скъпо – и като време, и като усилия. Но води до невероятно добри резултати в обикновената сфера на истинския човешки живот.