Римското наследство в руски ръце е нещо като Нерон на стероиди
Руските рупори много държат да наричат страната си “Трети Рим“. Изобщо, това римско приказване звучи някак гъделичкащо за великосвятосъветскоцарскоправославянското ухо и кара главата, носеща въпросния орган, да забрави, че навън пътищата не са асфалтирани, че кенефите са групови и смърдят, че че нито една обществена фасада извън Москва не е свежо боядисана, че населението умира младо, че мъже не стигат, че се шири алкохолизъм плюс корупция, насилие и извращения. За десетките хиляди младежи, накарани от властите първо да извършат престъпления и после – да загинат по украинските градове, дори не става дума. Важното е, че “сме империя”, че “не можем да не бъдем империя” и че “сме Рим”. Дугин си ги говори тия неща, а и не е само той.
В групите за римска история, в които членувам, тези въпроси не се обсъждат. Обикновено повечето професионалисти и любители, които говорят по историческа и културна проблематика, свързана с Рим, спират темата в 1453 година. Пада Константинопол в турски ръце и оттам нататък няма Римска империя. Срещат се тук-там възпитани дискусии доколко Източната римска империя или Византия изобщо е римска. Повечето хора по историческите групи са на мнение, че си е такава. За сметка на това има хиляди миймове и карикатури на тема как примерно Свещената римска империя на германския народ е нежеланото и глупаво продължение, писано от некадърни сценаристи. Представете си как ли биха се отнесли всички тези хора, ако до тях започне по-честичко да стига римската претенция на автори като Дугин? Внезапно ще реабилитират Свещената римска, защото тя ще им се стори някак си по-близка до оригинала. Тъй де – Фридрих Барбароса поне е владял нещо в Италия, нещо около Дунавския лимес, някакъв латински може би се е ползвал поне из черквите във владенията му, та може и през присвити очи да ни се стори почти римлянин. Докато Иван Грозни дали е виждал жив… поне грък? Кога стъпва Московска Русия на бивши римски, в частност византийски територии? Чак в осемнайсети век, в Крим. Ползва ли Московията класическите езици? Развалената версия на среднобългарски, ползвана от руските духовници, не може да мине за гръцки език. Какъв “Трети Рим”? Или може би в Московията е имало някакво политическо и идейно равновесие между Сената, народа и армията? Или пък късносредновековната рубла е с това икономическо значение, което номизмата е имала по-рано? Да не би Московията да е била по-православна от, да кажем, Грузия? Всъщност поради контактите си с ромеите и по-старомодното си, по-средиземноморско православие грузинците могат да имат по-сериозни претенции върху византийското наследство. За България, Сърбия, Влашко, Запорожката Сеч, Армения, Турция, християнската част от арабите и Италия да не говорим. Поствизантии има много. И не са далеч от топлите брегове на Средиземно и Черно море. Не са на границата на тайгата.
Всъщност в поне една от добавките към среднобългарския превод на Манасиевата хроника през четиринайсети век някакъв български скриптор вече се е сетил да оприличи Търново на Цариград и Рим, така че даже самата идея за “Трети Рим” не е оригинално московска.
Но все пак… все пак наистина има нещо общо между древния Рим и днешна Русия. Любителите на римска история често си задаваме въпроса кой е бил най-опасният противник на римляните. И на ромеите. Отговорите са много – Картаген, партите, галите, Сасанидите, хуните, готите, българите, кръстоносците, османците… но предвид многото граждански войни един отговор е най-често срещан: самите римляни. Няма по-опасен противник на римската държава от нейната армия, нейните властници и нейната дълбока вътрешна нестабилност. Републиката и империята се самоизяждат във вътрешни конфликти и това неведнъж е отбелязвано с болка от римските писатели. Същият е и основният проблем на модерна Русия поне от 1917 г. насам: тя сама си е най-големият враг. Борбата за власт. Самоунищожението. Чистките, напомнящи някогашните римски проскрипции. Разделението, жестокостта, разстрелите, психушките, ГУЛазите, наказателните колонии, Колима, Сибир, гражданските войни, превратите и пучовете. Разстрелът на нещастното царско семейство, сталинизмът, процесът срещу лекарите, доносничеството, избиването на собствените офицери и интелигенция, гонката между Хрушчов и Берия… всичко това е действително много римско. Все едно простакът Марк Антоний отново и отново заковава ръцете на оратора Цицерон върху сенатските двери. Все едно непрекъснато царуват Калигули и Нероновци (даже сексуалните извращения на Берия са в духа на тези двама дегенерати). Е, Русийо, това ли точно намери да вземеш от Рим? Не можа ли да си харесаш нещо друго? Правото, архитектурата, водоснабдяването, хигиената, гражданската добродетел? Точно на свирепото самоунищожение ли трябваше да се спреш? Но това може би е за доброто на останалия свят. В крайна сметка, добре е, че злото се саморазкъсва.