ТЕЛУСИАДА

Здравейте, приятели. Текстът ще е дълъг.

Моите приключения с Фейсбук са вече досадни. Някъде през 2009 си създадох профил, наречен просто Manol Glishev и го ползвах за всякакви обикновени неща – игри, лафове, малоумни тестове, снимки на котки и храна… знаете как е. Е, в моя случай котките и храната бяха заместени от есета за история и литература. Безобидна история, ранни експерименти със социалните мрежи, излизане от форумите, създаване на нова публика. Мисля, че бях на прав път.

Добре, но някъде от 2013 нататък започнах да се интересувам от публично значими теми и да ходя на протести. Открих, че Фейсбук може да бъде много полезен инструмент за привличане на внимание към дадена кауза. В моя случай каузата винаги е била България да стане нормална, демократична европейска държава – без стари ченгета, без нови мутри, без зависимост от Русия и без корупция. Винаги съм отхвърлял всякакви форми на нацизъм, комунизъм и изобщо каквато и да е тоталитарна власт. Не крия, че поддържам идеята за българска национална контрареволюция срещу продължаващата от 1944 до днес в страната ми простокрация.

Опитът ми като публично активен човек е главно негативен, но тук ще говоря главно за тази част от него, която засяга употребата на Фейсбук като най-популярна социална мрежа у нас.

Между 2014 и 2020 ползването на Фейсбук многократно се затрудни. Първо се появи списък със забранени думи. Обикновени думи от разговорния речник станаха “обидни” и съответно за ползването им започнаха да ме блокират. Първо за един ден, после за три, за седем… за месец. Дотук – добре. Обикновена американска лудост.

Следващото нововъведение беше масовото докладване. Група хора, които са против вашите или моите, или чиито и да е възгледи, се организират и пускат сто доклада срещу дадена публикация. Резултатът след няколко блокирания вече не е просто поредно блокиране, а директно сваляне на акаунта ви. В случая – на моя акаунт. Представете си какво става, когато там сте трупали съдържание с години. В моя случай текстове. В случая с мой близък приятел – снимки.

На това отговорът ми беше да си направя нов профил. В един момент имах три. Проблемът за мен като писател е, че ползвам или по-скоро ползвах социалната мрежа за удобна, бърза платформа за тестване на дадена идея, а и че рекламирам или по-скоро рекламирах стария си блог, книгите и изобщо работата си през тази социална мрежа, а цензурата ми донесе не само загуба на време и нерви, а и чисто финансови загуби.

Някой циник може да спомене, че щом мрежата е частна, то правилата са нейни и ако друг ги експлоатира по-успешно от мен, проблемът си е мой. това е невярно твърдения по две причини. първо, генерирам съдържание, а с повечето трафик и лични контакти директно допринасям с пари с Фейсбук. Второ, с огромната маса хора в платформата идва и реалният авторитет, дори власт за модериращия екип, който моделира кой какво вижда и кой говори или мълчи – а това вече не е частен, ами чисто политически въпрос и отговорност.

Още по-следващото нововъведение бяха тролските профили. Веднага щом напишех нещо, то биваше налазвано от “хора”, сипващи еднотипни, явно машинно генерирани или просто зададени като сценарий в колцентър коментари. Разбира се, днес вече е ясно, че един човек може да обслужва десетки такива профили, така че да оспами всяка публикация на нарочено лице.

Докладването и блокирането продължаваха, така че се оказах без никакви профили.

С удоволствие бих сменил социалната мрежа, но пиша предимно на български, а таргет-групата ми е като мен – технологично изоставаща, консервативна и четяща предимно във Фейсбук. Така че смяната на платформата не беше реалистична алтернатива. Отделна тема е, че

И аз, и мои приятели се опитахме да ми създадем нов, четвърти профил. Знаете ритуала: регистрираш си нов имейл, после влизаш начисто във Фейсбук, регистрираш профил под новия мейл… и си го ползваш по живо, по здраво. Нали? Ами – не. През 2018 всеки мой нов опит за профил (четвърти, пети, шести, седми…) водеше до директно блокиране. Без значение дали влизам от български IP или не, всяка версия на името ми водеше до сваляне на профила до няколко часа. Повечето ми познати изгубиха сметката и не знаеха къде да търсят публикациите ми.

Тук е редно да се отбележи, че “новият” интернет от около 2010 насам ни е разглезил и очакваме интересните за нас лица сами да ни намират, вместо ние активно да ги търсим. Затова и всяка информация, която пусках – адрес на блога ми, най-новите ъпдейти за работещ мой профил и така нататък – достигаха до относително малко хора. повечето ми контакти или не разбираха какво става, или разбираха късно, или “разбираха” погрешно. Някои, разбира се, просто отказаха да търсят текстовете на човек, който не може да ги пуска от един и същи, разпознаваем канал.

Една възможност за мен беше да превърна акаунта си в ЮТюб в платформа за аудио- и видеообръщения. Тази възможност стои и досега, но вече имах няколко хиляди контакта във Фейсбук и не исках тепърва да възпитавам нова публика. А и чисто технически не съм достатъчно добър, за да поддържам хардуера и софтуера, нужни за това пренасочване. Не забравяйте, това все пак е инвестиция на страшно много време. Първите ми 5000 (словом: пет хиляди) кореспонденти бяха натрупани с времето, с, бих казал, невъзможна за други комбинация от постинги за литература, история и политика.

Аз наистина съм човек на текста. Мога да импровизирам половинчасова реч без да се замисля и тя да е ясна, достъпна, логически подредена, вълнуваща или забавна – и да е по темата. Дори ще е фактологически вярна. Мога да го направя и в писмен вариант. Дори може да е на повече от един език. Не всеки го може. Но не съм човекът, който ще свърже кабелите или ще намери най-добрата програма. На мен ми дйте да създавам съдържание, а за техническата част нека друг се погрижи. Ето защо Фейсбук и по-старите платформи като форуми и блогове ми бяха толкова удобни. Умея да генерирам съдържание, което се чете, харесва или най-малкото – коментира. И вярвам в текстовете си. При това съм влагал само и единствено време и знания, а не пари. Хваля се с това.

Мои приятели ми направиха страница във Фейсбук. Управлявах я през техните профили. СТраницата набра почитатели и имаше успех, но беше поставена под стъклен таван (това се нарича shadow ban), докладвана, ограничена и в края на краищата – депубликувана.

Познат адвокат се опита да се свърже с Фейсбук и да им изложи моя случай директно. Връзката, разбира се, не се случи. Никой или почти никой не може да се свърже с жив кадър от ръководството на Фейсбук. Друг мой познат всъщност успя да се свърже с такъв кадър (това беше нещо като чудо) и за няколко месеца бях оставен на мира. Тогава създадох доста от текстовете си.

Около 2020-21 пак се бях докарал до един кротко създаден и функциониращ профил. Дори си автоцензурирах речника, вече спрях да призовавам например да постъпим по ханкрумовски с кмета на София. Между другото, автоцензурата е много по-голямо зло от агресивното говорене.

Този мой нов профил, отново Manol Glishev, за нула време набра над 3000 (словом: три хиляди) “приятели”, повечето от тях вече нормални хора или поне хора по мой вкус. Да, не бяха петте хиляди от първия ми профил десетина години по-рано, но все пак си е нещо. За повечето юзъри този вид популярност е трудна за постигане.

Е, приятели, този нов профил отново и отново е блокиран. за 2022 имам точно шест едномесечни бана. Половин година тишина. Разбирате, че за друг това може и да не е важно, но аз все пак съм писател – рекламирам книгите си и текстовете си, идеите си, останалите места, през които публикувам в интернет, а и самия себе си през тази популярна сред българската ми таргет-група платформа. Без тази осакатяваща цензура най-вероятно щях да съм осребрил всичките хиляди часове на добре свършена работа, с която всъщност се гордея.

Нека се има предвид, че през целия период 2013-2022 заради публичната си активност бях също така оперативно интересен за българската полиция и прокуратура, така че редом с неволите ми онлайн, си имах работа и със съда. Аналогово. Хардуерно. Офлайн. Десетина пъти (вече наистина не знам колко са) съм бивал обвиняван в дребно хулиганство и хулиганство. Бил съм арестуван доста пъти (повече, отколкото са ми повдигали обвинения). Разбира се, всеки път съм успявал да се защитя успешно, главно защото няколко души, адвокати, мои лични приятели, които самоотвержено ме защитаваха pro bono, без да са длъжни да го правят, успяваха да убедят районните, та даже и градските съдии, че да изразиш публично политическите си позиции в никакъв случай не е неуважение към обществото. Ами ако не бях от София и не се познавах с адвокати? Е, разбира се, в хода на тези приключения уважението ми към адвокатурата определено взе да надвишава това към полю… полицията и прокурв… прокуратурата.

Въпреки всички тези откровени нещастия он- и офлайн, успях да издам четири книги и да напиша допълнително хиляди страници текстове. Ще успея да приключа и следващите си планове за нови книги. Но е истина, че бях върнат назад с години в личните си проекти. За цената, платена в личния ми живот, няма да говоря тук, това е частен въпрос. И може би въпрос на вече действително осъзната страст към сурова справедливост спрямо така наречената ни държава.

Повтарям: посланията ми са понякога груби, дори агресивни, но в никакъв случай не са нацистки, комунистически и изобщо тоталитарни. Напротив, като правило са радикално демократични.


Ще отбележа и друго: двойните стандарти на “общността”. В българския сегмент от Фейсбук от години се наблюдават несваляеми, привилегировани страници, групи и профили. Например страницата на агресивно проруската паравоенна организация “БНО Шипка” е била докладвана от мен и мои приятели вероятно стотици пъти за директно противозаконни публикации и лъжи. Обичайният резултат е съобщението: “Благодарим за обратната връзка, но страницата не нарушава стандартите на общността”. Едва напоследък, вероятно поради натиска на общата политическа и военна конюнктура, българската държава се сети, че може и да привлече авторите на “БНО Шипка” под отговорност. Това важи и за фалшива страница с моето име, която не съм създавал и не поддържам, която съм докладвал и която никога не бива сваляна. Примерите могат да бъдат още десетки, ако не и стотици, като повечето читатели на настоящия текст ще се сетят за случаите със заплахи през лични съобщения във Фейсбук: в редица случаи авторите на заплахите не биват блокирани дори след поредица сигнали. Тези стандарти не са на никаква общност. Това са стандартите на проруски настроени служители на TELUS INTERNATIONAL Bulgaria, към които е аутсорснат модераторски достъп и които вероятно получават заплащане от две места.

През сега изтичащата 2022, след поредния едномесечен бан на поредния ми профил, пак си създадох акаунт. този път – Manuil Grigora. Той функционира два-три месеца, след което от нищото започна да получава едномесечни банове. Разбира се, не е тайна, че от 2014 насам поддържам украинската кауза срещу руското нашествие. Нещата са свързани, а в 2022 руската агресия навлезе в нова, много по-жестока и открита фаза, която при възможност винаги съм коментирал и отхвърлял с най-остри думи.

Буквално преди дни, на 10 декември 2022 си създадох пореден акаунт във Фейсбук – Manwilliam Glishakespeare. Той и сега съществува. За три дни събрах над триста от контактите си. Формално не е блокиран. Но са ми сменили паролата и не успявам да вляза в него. Мисля, че приключих с Фейсбук и трябва да се адаптирам, да мигрирам в технологично отношение – а може би и да емигрирам чисто физически.

Разбира се, през последните години много се говори за това, че към компанията TELUS INTERNATIONAL Bulgaria са аутсорснати модераторски права в българоезичния сегмент на Фейсбук. Това отначало бяха слухове, после станаха устойчив мем. А сега, след публикациите на Атанас Чобанов от bird.bg и последвалото интервю на Кристина Иванова от TELUS за “Капитал”, е ясно, че това е просто факт. На това отгоре компанията е получила огромни суми от държавата.

Най-популярната сред българите социална мрежа се използва и за политически послания. това е нормално. Но това, че частна, международна компания модерира в интерес на криминално, проруско лоби у нас, че го прави от години, безнаказано и с крайно негативни последици за отделни граждани, както и за свободата на словото в страната ни – ето това не е нормалното. Още повече, че този процес тече паралелно с очевиден полицейски тормоз над публично актимни лица.

Защото всъщност при всичките си проблеми и преживявания от последните години аз съм сред най-малко пострадалите хора. Има български мъже и жени, които са платили много по-висока цена от мен. Аз съм загубил “само” време, нерви, контакти и ползи. Някои хора – като смелия Георги Георгиев от сдружение БОЕЦ – загубиха здравето си. Други – кариерата си. Трети – надеждите, а четвърти – живота си. Защото България се управлява от проруски свине, които ще продължават да мачкат нашата нация, докато не ги смажем.

#Лустрация
#ПаветатаТрябваДаПолетят