ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАЙ СЛАВИЙ ТРИФОНИАН В ДРЕВНИЯ РИМ

(или Отиквяване на божествения Славий)

“Ако бяхме в Римската империя”, казва днес Трифониан, “Брут щеше да води листите на ПП”.

Бедни ми Слави Т. Трифонов, тоест Славий Трифониане,

спри да говориш по теми, за които не си подготвен. Първо, чисто психологически, говорейки за Брут като за свой политически опонент, ти явно се опитваш да ни кажеш, че смяташ себе си за Цезар (някои помним главата ти, нелепо увенчана с венец, на обложката на “Vox populi”). Това е нездрава, инфантилна представа. Болно е. Потърси професионална подкрепа.

А сега, понеже непредпазливо си засегнал една моя любима тема – нека ти поразкажа нещо за Юлий Цезар, бедни ми Трифониане. Той е бил от старинно римско семейство. Говорел е свободно старогръцки. Имал е изключително добро образование. Освен интелигентен е бил и очарователен. А ти не си. Но, за да завършим сравнението със старогръцкия на Цезар – как си примерно с френския, немския или английския, о, Славий Трифониане? Можеш ли да напишеш текст или да произнесеш реч? Дори само на български? За историята стана ясно, че не я познаваш. Но имаш ли понятие от военното дело или конституционната уредба на държавата? Помниш ли един ред от Омир? Хайде, да не е чак Омир, но поне малко Пенчо Славейков? А?… Така си и мислех. Да, Цезар действително е казал, че е по-добре човек да е първи на село, отколкото втори в Рим и тъй като ти не в Рим, а в една нищо и никаква София си не втори, ами сто и пети, то най-добре си иди обратно в Учиндол.

Цезар е имал за офицери сърцати командири като Марк Антоний. Ти си имаш… Тошко. И Шнорхела. И барбадоския консул. Цезар е имал за любовница една легендарна царица. Ти си имаш… наплашените, тъжни момичета от балета, с които се отнасяш зле, както цяла България знае. Цезар е водил война, за да му се даде правото да се яви на избори, да ги спечели и да управлява, поемайки лична отговорност на публичен пост. Докато ти спечели едни избори, като страхливец се отказа от мястото си в тукашната версия на Сенат и си седна на диванчето да мрънкаш. Цезар е оставил след себе си Октавиан. Ти какво ще оставиш след себе си? Прима-патриотизъм? Цезар е обожествен и името му е станало царска титла. На теб днес ти се подиграваме, а утре ще те забравим.

Цезар, бедни ми Трифониане, веднъж е плакал на около трийсетгодишна възраст, защото още не се е бил изравнил с Александър Велики. Сетне същият Цезар се е взел в ръце, завладял е Галия (да не те затруднявам, Трифониане, това са днешни Франция и Белгия), спечелил е една-две граждански войни, извършил е огромни законодателни реформи, дал е името си на седмия месец от годината и е написал или продиктувал едни от най-добрите военни мемоари в историята. На безупречен, стегнат, елегантен, малко сух латински. Ами ти, Славий? На вече колко над петдесет? Какво постигна? Серия концерти? Да свириш на ухо пред Доган? Да се правиш на едра мутра, когато си дребна мутричка?

Не си Цезар, Трифониане. Съответно не сравнявай политическите си опоненти с неговия Брут. Без значение какви са ти опонентите. Просто не го прави, защото сравненията с римската история хем не са ти сила, хем не са в твоя полза, хем наистина, ама наистина издават болезненото желание на една жаба да я подковат заедно с вола. Имаше един такъв украински продажен прокурор, на когото му обискираха вилата в 2014 и откриха вътре негов портрет като Цезар, с все венеца на главата. Същото болезнено изкривено желание за величие като при теб. Разбира се, онзи беше някакъв неосъветски подлизурко. Май като теб, а?

Апропо, сигурно не си чувал, Трифониане, но има и един по-стар Брут. Не Марк Брут, а Луций. Този Луций Брут е основал римската Република. Доста сериозен подвиг. Внимавай какви ги говориш, Трифониане, защото, както виждаш, собствените ти приказки лесно се обръщат против теб. Това идва от ниската ти култура. Още една разлика между теб и Цезар.

Вече, нали, отделен въпрос е, че по времето на този Брут, за когото ти, Трифониане, мислиш, империята все още дори не е била точно империя… но не искам повече да те мъча с очевидно заслужената ти двойка по история.

Всъщност, бедни ми Трифониане, по време на прехода от република към империя ти би бил идеален в ролята на Емилий Лепид. Лепид е като липидите – малко мазничък. Лепид се залепя за силните на деня, гледа да оцелее и да изкяри доходите от някоя провинцийка. Общо взето, справил се е. Надявам се да намериш утеха в това. Впрочем, за да проличи колко забавни са твоите сравнения – същият Брут, когото ти имаш за предател, е спасил животеца на Лепид. Иронично, нали?

Всъщност, бедни мой, нещастни Трифониане, ти никога не би разбрал нито един човек, който примерно милее за републиканската форма на управление. За законността. Имало е един такъв в Рим по времето, за което се опитваш така неумело да говориш. Човекът се е казвал Цицерон. Приликата му с теб е, че и той е бил парвеню, новодошъл на Форума и в Сената. Дотук приликите свършват, защото Цицерон също така е бил отлично образован, много красноречив, добросъвестен и верен защитник на заварената държавна уредба във всичките ѝ разпоредби. Добър гражданин. Даже се е борил с тогавашните мутри, вместо да им служи. Малко харвардски тип наивник си е падал, за да ти го преведа на познат език. Този Цицерон, уви, има лоша съдба. Мисля, че някакви простаци, тогавашни ченгета и мафиоти накрая са заковали езика му на сенатската врата. Почти като при “народния” съд у нас. Това би ти харесало, нали, Трифониане? У вулгарни хора като теб, под чиято тога винаги личи анцугът, има една склонност към канибализъм.

Това сте вие, Лепидовците, клети ми Трифониане. Мазно оцелявате, вършите услуги и услугички, ругаете Брут, без да знаете, че имате предвид Цицерон. Политическото катамитство не е от днес.

Ave atque vale.