Освен годишнина от края на Пражката пролет и превземането на Константинопол от Юстиниан II с българска помощ, 21 август е и денят на свети Сидоний Аполинарис (или Сидоний Аполинар), римски историк и християнски духовник от края на Западната империя. Той не е много популярен като светец, а повече като автор и дипломат от епохата си.
Гай Солий Модест Аполинарис Сидоний живее приблизително между 430 и 489 г. Роден е в галския Лугдунум (Лугдун), днешен Лион, Франция. Той е от сенаторско семейство, зет е на император Авит и е назначен за префект на града Рим от император Антемий през 468. Писал е панегирик за Антемий и стихотворение, посветено на героичния император Майориан. Сидоний първоначално е женен и може би е останал такъв и след като заменя светската кариера с църковна, защото Григорий от Тур пише, че добрият епископ скандализирал жена си с желанието си да продаде сребърната домашна посуда и да раздаде парите на бедните. Умира в Клермон-Феран или Аугустонеметум (Августонемет, Аверна) вероятно скоро преди 490 г. като епископ на града. Има значение главно заради своите оцелели двайсет и четири “Carmina” (“Песни” или по-скоро стихотворения) и девет книги с любезни писма до различни свои съвременници, включително и до Риотамус (Риотам), крал или поне военен водач на бритите било от Ареморика, било от самата Британия. Сидоний изобщо е в свойски отношения със силните на деня: през 474 г. той съвсем приятелски се обръща към някой си Сиагрий, може би гало-римския владетел на Новиодунум (Новиодун, Соасон) със същото име, хвалейки го за успешното усвояване на езика на германите.
Сидоний обича да демонстрира учеността си и явно разчита, че и кореспондентите му са също толкова учени. Той безгрижно споменава класическите богове и Музите, постоянно си служи с митологични препратки и явно така и не се е отказал от поезията, макар да е заявявал, че ще го направи. Това не му е пречело, както отбелязва пак Григорий от Тур, да знае литургията наизуст и да е способен да я започне навсякъде и по всяко време.
Ученият участва в отбраната на Клермон от визиготите. Когато те най-сетне превземат града (475 г.), се отнасят хуманно с епископа и жителите му, като Сидоний за кратко е пратен в изгнание, но сетне дори е върнат на поста си от снизходителния визиготски крал Еурик (476). Последните си десетина години Сидоний преживява като поданик ту на визиготите, ту на бургундите и като дипломат между двата силно романизирани варварски двора. Всъщност германските завоеватели на Галия не нарушават дейността на гало-римските епископи и първоначално дори градският живот не се променя много. Въпреки че визиготите и бургундите по вероизповедание са ариани, те не се намесват и в чисто духовните ангажименти на Сидоний и неговите братя по служба. Днес не е много ясно доколко бургундите изобщо схващат владенията си по река Рона като собствено кралство, тоест дали не се възприемат като служители и продължители на римската държава, а кралете си от династията на Гибихунгите – като военни магистри в една предполагаемо все още съществуваща римска армия.
Във всеки случай Сидоний, или може би трябва да го наричам свети Сидоний, е свободен да се движи между Лион и Клермон, както и да засипва учените си приятели-епископи от Галия и Италия с изискани и често – доста хумористични писания. Дори оплакванията му звучат забавно. Може би най-ценното от носледството на добрия стар автор е, че той споменава германската традиция на “пеене” (по-точно рецитиране) на стихове в своята Дванадесета песен, посветена на приятеля му, патриция Катулѝн:
Що ме караш – сякаш можех –
да възпявам аз Диона?
Тук съм сред мъже космати
и търпя германско слово –
хваля със лице смразено
песен на поет бургундски
с мас гранясала в косите.
Знай, поезията гине
варварин с перце щом свири.
Бяга Талия – не може
шестостъпната ѝ лира
да търпи мъже, високи
минимум по седем стъпки.
Щастие за сетивата –
да не виждат, да не чуват,
после и да не надушват
този дъх на лук и чесън,
престоял от десет пира.
Тези тукашни гиганти
да отхрани може само
Алкиноевата кухня!
Спирам тук, за да не кажеш,
че съм сатира прописал.