Викингски любовни стихове
(Из “Сага за оркнейците”, гл. 80)
Тогава плавали докато стигнали на юг от Англия и нататък до Валанд (Франция). Нищо не се разказва за пътуването им, докато не стигнали едно пристанище, наречено Вербон (Нарбон). Там научили, че ярлът (графът), който управлявал града и се наричал Гейрбьорн (Емерѝ), наскоро бил починал; ала оставил млада и красива дъщеря, Ермингерд (Ерменгарда) по име. Сега тя владеела наследството, закриляна от най-благородните си роднини. Те посъветвали кралицата (графинята) да покани ярл Ронгвалд на бляскав пир, казвайки, че славата ѝ ще се разнесе надалеч, ако тя приме подобаващо такива знатни хора, дошли от толкова голямо разстояние. Кралицата се съгласила и когато решението било взето, при ярла били пратени хора да му кажат, че кралицата го кани на пир с колкото хора сам поиска да го придружат. Ярлът приел поканата с благодарност, избирайки най-добрите си мъже да идат с него. И когато отишли на пира, там имало голяма радост, понеже не било спестено нищо, от което ярлът можел да се почувства особено почетен. Един ден, докато ярлът седял на трапезата, кралицата влязла в залата, придружавана от много жени. В ръцете ѝ имало златна чаша и тя била облечена в най-красиви дрехи. Косата ѝ била разпусната като на девойка и на челото си носела златна диадема. Тя наляла от чашата на ярла, а момичетата свирели (танцували?) за тях. Ярлът поел ръката ѝ заедно с чашата и я настанил до себе си. Рзговаряли цял ден. Ярлът произнесъл:
Жено, лесно надминаваш
прелестта на тез девойки,
нищо че са в скъпи дрехи,
украсени драгоценно.
Свилени коси проблясват
върху раменете чудни
на богиня, цяла в злато,
аз дорде орлите храня.
(“Кой като тебе има красиво
съкровище от скъпо злато, стичащо се
по белите млечни рамене, бляскава
жено желана? Бях жесток,
орловите нокти в алено обагрях;
сега само свилени коси търся.“)
Ярлът останал там дълго време и бил добре гледан. Жителите на града го увещавали да се засели там, казвайки, че щяло да им бъде угодно да му дадат кралицата за жена. Ярлът казал, че желае да завърши замисленото пътешествие, но че ще дойде на връщане и тогава могат да направят, каквото преценят за редно. Тогава ярлът напуснал със свитата си и заплавал по Траснес (Тиренско море). Имали попътен вятър, седяли, пиели и се веселяли. Ярлът произнесъл:
Думите на Ерменгарда
този принц ще помни дълго:
тя поиска да достигнем
на Йордан чак бреговете.
Но ездачите презморски
ще се върнат пак от юга.
Китов път ще си намерят
към Вербон те тази есен.
Тогава Армод произнесъл:
Надали ще срещна вече
Ерменгарда, ако не е
все такd добър късметът.
Всички страдаме за нея.
Радостен бих бил, да можех
ден при нея да прекарам.
Щастие голямо ще е
пак лицето ѝ да зърна.
Тогава Оди произнесъл:
Право да ти кажа, Армод,
не за нас е Ерменгарда –
мъдра, прелестна принцеса,
чак кралица на жените.
Подобава да я хвалим,
туй най-много ѝ прилята.
Дор под слънцето живее,
нека тя да е щастлива.
———
Преводът ми, разбира се, е от английски, по превода на Йон Хялталин и Гилбълт Гауди, 1873. “Сага за оркнейците” първоначално е записана в края на XII в. на староисландски език и разказва историята на норвежката колония на Оркнейските острови и нейните владетели. От началната версия нищо не е стигнало до нас, но в началото на XIII в. сагата е преработена и разширена. Именно тази втора версия познаваме днес.
Ронгвалд Кали Колсон или свети Роналд от Оркни (ок. 1100-1158) е ярл (граф, владетел) на Оркнейските острови от 1129 до смъртта си. През 1151 г. той предприема експедиция до Светите земи, където за кратко служи на Йерусалимското кралство. Сагата разказва, че той стига и до Константинопол, където известно време е почетен гост и член на варяжката стража на Мануил I Комнин. При дългото си пътуване ярл Ронгвалд спира в Нарбон, Южна Франция, където известно време е гост и, както изглежда, ухажор и любовник на прочутата графиня Ерменгарда (ок. 1128-1197, управлявала от 1134 до 1192). По време на престоя си в Нарбон ярлът трябва да е на около петдесет, а графинята – на около двайсет и три години. И двамата са забележителни фигури. За себе си ярлът твърди:
Дръзва ли друг днеска в девет занаята
мене да надмине, майсторство да мери?
Пуловете местя, после книги зная,
руните разчитам и ковач съм рядък,
ските сръчно карам, стрелям със лъка си,
гребането даже горе-долу мога.
А добър съм също с арфата; и още
стихове нареждам, в тях съм и най-силен.
Ерменгарда пък е в контакт с много от провансалските трубадури и френските трувери на своето време – споменавана е от Пейре Рожие, Жиро де Борней, Пейре д’Оверн, както и от жената-трубадур Аделаида де Поркераг. Андреа Капелан приписва пет от преценките за истинска любов в своя вдъхновен от Овидий куртоазен трактат “De arte honeste amandi” на Ерменгарда – повече отколкото е приписал на политически далеч по-влиятелната Елеонора Аквитанска. Очевидно самата Ерменгарда и нравите в двора ѝ са повлияли достатъчно на скандинавския ярл, за да направи той малка революция в скалдическата поезия: неговите стихове за графинята са единственият случай на любовна, направо куртоазна употреба на скалдовата поезия. Като правило, староисландските и останалите староскандинавски поети произнасят стихове само за владетели, война и пътешествия. Всъщност след завръщането на експедицията в Оркни името Ермингерд става популярно сред момичетата на островите. Дори и след като напуска Нарбон, ярлът продължава да произнася такива стихове:
Радостен аз бях, когато
слушаше ме хубавица.
Пленник бях там цяла есен
на девойката от Валанд.
Още дамата обичам,
докато орлите храня.
Вар и камък са споени,
но ще рухнат те пред мене.
