Как става така, че най-тежките консерви и най-въздушните хипари едновременно са на страната на московския диктатор?
Лично аз съм чувал директно от устата на бившия парламентарен секретар на Борисов, “консерватора” и “княза” Петър Николов-Зиков, че Путин бил идеален лидер и не сме го били харесвали, само защото е руснак. Инак – твърда ръка, православие, патриотизъм, мъжкарство, с една дума – консерватизъм! Това, нали, разкрива много и за “евроатлантизма” на Борисов, обграждащ се с такива хора. Дотук обаче, да речем, има някаква разбираема логика. Ако повечето “консерватори” днес не са с демократични, а с авторитарни разбирания, това възхищение пред диктатора не трябва да ни учудва. Вече отделна тема е, че показва “консерватизма” днес не като благороден консерватизъм, а като робско преклонение пред силоваци. И, естествено, няма и нужда да се подчертава крещящото вътрешно противоречие у “консерватори”, които си въобразяват, че точно наследниците на КГБ ще възстановявят религията, монархията и традиционното семейство. Истинската страст на “консерваторите” днес не е традицията, а просто силата.
Обаче… Роджър Уотърс. “Пинк Флойд”, “Мамо, да вярвам ли на правителството?”, “(само една тухла в) Стената” – и после изведнъж – бам, край, Путин е прав. Милена псува джендърите. Къде е общото между Уотърс и пешозиковците? Защо богинята на бунта у нас зазвуча като уплашена тетка с ролки? Защо примерно неформали, фенове на “Бялото братство”, планинари, западни будисти, пацифисти и всякакви иначе безобидни и дори симпатични кукувици често решават, че бъдещето е на московския сатрап? Това как се получи? Та нали всички те са първите, които при един ултраконсервативен обрат би трябвало да пострадат по логиката на по-класическия, силовашко-традиционалистки путинизъм, вече споменат по-горе? Удивително е, че не забелязват риска за самите себе си. От друга страна, логиката никога не е била силна страна на левичарите.
Общо взето, Юрий Безменов го е описал (между другото, отделен интересен въпрос е дали той не е дълбоко законспириран в Америка късносъветски идеолог именно на предстоящото руско “консервативно” завръщане – но това не обезсмисля тезите му). През 60-те съветските власти много се боят от младежките надигания на територията на Източния блок, но пък нямат проблем да ги насърчават, когато са от другата страна на Желязната завеса. Младите хора, родени през 40-те, не помнят Втората световна, но са на по двайсетина години в момента. Навсякъде те искат това, което нямат. И не искат това, което виждат. Защото и на изток, и на запад старците са самодоволни, алчни и лицемерни. Оядени с власт. Забравили идеалите на живота. Нито комунистите са комунисти, нито демократите са демократи. Съответно при нас, на изток милицията гледа да озапти младите. На запад обаче – о, там съветската пропаганда се радва изключително много на иначе невинните, даже красиви младежки движения. Хипитата са страхотни. Индийска духовност? Да! Свободна любов? Разбира се! Музика, сексуална революция, цветя, наркотици – всичко това е просто вик за живот, стремеж към свобода, бягство от лицемерието. Велико е! Бога ми, защо не съм и аз едно момче-англичанче, родено в ’45-а!
Обаче другарите не спят… И покрай всички невинни забавления с гурута, ЛСД и прочие пробутват директна антизападна пропаганда. И част от шейсетарските млади просто намразват цялата си старинна култура. Заради колониализма, пурите и Виетнам отхвърлят всичко – възпитанието, катедралите, университетите, замъците, докосването на шапката, “господине” и “госпожо”, двукамарните парламенти, съдебната процедура… всичко хуманно и ценно, което Западът е. С мръсната вода е изхвърлено и бебето. Оттук тръгва и бърклианският краен феминизъм, който вече не е никакъв феминизъм, ами си е омраза към мъжете. Днес това води до директни имитации на ранния СССР в различни западни практики.
Докъм 2000 г. тук не си давахме сметка за всичко това или поне за мащаба му. Не знаехме, че Западът иска да спре да бъде себе си. И затова тук някои от по-начетените хора тук сме може би по-западни в стария смисъл, тоест по-консервативни. Рокендролът не ни пречи, даже го обичаме, но не разбираме и не желаем политическата коректност.
Съответно новите западни хора ни имат за “фашисти”, каквито, разбира се, не сме. А ние просто искаме да избягаме от съветското наследство. Те пък искат да се освободят от собствените си фрустрации, корупции и исторически комплекси – а на нас, тук, на изток, които имаме съвсем други проблеми, това ни изглежда като комбинация от шизофрения и предателство към истинската свобода, за която копнеем.
И ето ги постсъветските хора на Путин. Довчерашни гебешници, днес хора от ФСБ, олигарси, идеолози. Партизани в една глобална гериля на идеите, риболовци в мътна вода. Те пробутват на левичарите крайно антидясно говорене, за да дискредитират останките от стария, железен западен консерватизъм. Пак те пробутват на консервативните хора крайно антиляво говорене, за да дискредитират каквото и да е свободолюбие. Резултататът е, че хора с противоположни вкусове се оказват обединени от Путиновата пропаганда срещу нормалния свят. Хипитата, кришнарите, гурутата на цветята, медитацията и йогата, природозащитниците, тревопасните и феновете на “Бялото братство” често и изненадващо са на един и същи акъл с откровени националисти, декоративно православни онанисти, агресивни инсели, романтично-инфантилни монархисти, неонацита и националболшевики. Либералпутинизмът стиска ръка на по-класическия кагебейски псевдоконсерватизъм. И демагозите на двете групировки си стискат мазните ръчички върху руините на обикновения здрав разум. Обсъждат си либерално-консервативния разлом, сешшсе. Конвергенция на елитите правят, само дето вече не е на елитите, а на амбициозните слуги.
По средата оставаме нормалните. Тези, дето може и да си пускаме “Джизъс Крайст Суперстар” на макс, но ходим да целунем мама за лека нощ. Тези, дето искаме и свободата, и правилата. Дето може и да сме женени, ама пак сме си приятели с обратния от класа, защото сме свои хора още от време оно. Дето знаем, че НАТО не е чак толкова зле. Че Испания всъщност не е проблемът на каталонците. Че Щатите сигурно не са чак Адът. Че демокрацията е голяма досада, но по-добро от нея не е измислено. Че гейовете не са проблем. Че и традиционните полови роли също не са проблем. Че Обединена Европа звучи приемливо, ако се спре с лицемерието и чиновническите глупости (наистина трябва да се спре, но за това – друг път). Че човек може и да е християнин, а може и да не е. Че все пак Путин я почна тая ми ти украинска война. Че Германия е мръсна приказка, но че диктатурите на Пу и Си са просто Мордор, където човешкият живот е прекалено евтин. Та – ние, нормалните хора, според които Земята е кръгла, водата – мокра, а небето – синьо, точно ние биваме ругани като “нацисти” от напълно заблудените турболеви фенбойчета и фенгърлчета на Путин. Тези фенбойчета с чисти сърца винаги ще искат Путин да ги спаси от лошия шистов газ. От другата страна – пак ние, нормалните хора, винаги ще бъдем ругани като “комуняги” от турбоповярвалите си, комплексирани псевдоконсерватори, които лъжат себе си, че Путин е звездата на православието, семейността, реда и спокойствието.
Крайнодесните и крайнолевите се надушиха. Те просто са прекалено глупави, за да видят света толкова прост и ясен, колкото той е. И Путин си ги обича, защото са такива.
***
(Сега остава специално колкото ни има от тая нормална порода в България да си дадем сметка, че властта трябва да е в наши ръце, а не на идиотите, ако искаме да живеем нормално. И че няма да получим тази власт по мирен път, защото насреща ни са старите ченгета, а те стискат кокала жестоко.)
