Някои продължават да твърдят опорката, че без американската помощ Украйна щяла да бъде загубена… хайде да помислим над нещо. Защо изобщо се стигна до американска помощ? Защото първите дни и седмици украинците издържаха. Сами. Защото Зеленски, Володимир, комедиантът, се запря като магаре на мост и на милото предложение да избяга от нападната си столица отвърна с едно късо:
-Не.
Тогава украинците почнаха да гинат. Някъде тук комедията свърши. И продължават да гинат. Млади, здрави мъже, нечии синове и бащи, хора на различни занаяти, съвсем не герои и светци, а обикновени момчета от махалата по неволя станаха братя помежду си, мрат на хекатомби, стоят на портите и не пускат варварина в Европа. Въртят ръчката на месомелачката и произвеждат кайма от нахлуващата оркска мърша. Неблагодарна, гнусна задача. Но и необходима. Какво ще коства това чудовищно преживяване на тези, които оцелеят? Един ден мирът ще се върне и живите украински войници ще оставят оръжието, ще хванат лопатата и ще почнат да разчистват останките от взривените си къщи. Повечето от тях ще открият, че поне по един член от семействата им е бил убит от руска ракета: родител, дете, съпруга. Други изобщо няма да се върнат. От някои семейства няма да е оцелял никой – едни ще са загинали на фронта, други в тила. Но тези, които оцелеят – те ще могат ли да се зарадват на този мир? Някои – сигурно. Други обаче – не. Ще има такива, които ще са завинаги осакатени и то не само поради липсата на ръка, крак или половин лице, а поради липсата на половин душа. Ще има такива, които след пет или десет години, вече в мирно време, просто ще затрият някой руснак на улицата в Киев, Москва или Амстердам. Защото не могат да понасят оркът да им диша въздуха. Войната прави това с хората. Но пак не биха съжалявали, че са се били, вместо да се предадат на диктатора, както ги “съветват” разни мръсници. И Украйна пак ще процъфти. Ще има следващо поколение, което ще живее в мир и на свобода, защото днешното е гинало.
Затова Зеленски остана в Киев. Остана Кличко. Остана Залужни. Остана Арестович. И хората им вярват заради това оставане. Заради появата в Херсон, заради ходенето до Бахмут. И полагат себе си заради тази Украйна, която уж не съществуваше, която уж не беше истинска държава.
Е, ето я. Вече е истинска.
Украйна е щит на Европа срещу отвратителния ориенталски деспотизъм на онези диваци. Украйна съвсем буквално защитава Молдова и дава пример на Грузия. Украйна пази себе си, Румъния, трите балтийски републики, Полша и Финландия. Украйна даде кураж на Казахстан. Украйна въпреки нашата проклета страхливост пази дори и нас от руските мекерета.
Затова Украйна получава помощ. И затова ще победи.
Първите три дни решиха войната. Те донесоха помощта. Това упорито, зеленско “не” спести позора и спасява Европа. На този дребничък източноевропейски евреин ще трябва един ден всички да му стиснем ръка и да му благодарим. Наистина му вярвам, когато казва, че е уморен и че иска просто да види морето и да изпие една бира на брега. Пожелавам му я. Ако още можех да се моля като хората, щях да се помоля тая бира да му я донесат в златна чаша. Но такъв човек май няма нужда от церемонии.
Един ден и аз ще я целуна тая нещастна и свещена украинска земя. Всъщност и нашите собствени прадядовци бяха такива. Дрангов да не е с нещо по-малък от Зеленски? Хубаво е това да не го забравяме.
Хайде сега пак да ми лепнат месец за “реч на омразата” заради тоя текст. Майната им. Това е реч на любовта.