21 август е годишнина от Пражката пролет, празник в чест на свети Сидоний Аполинарис… но и годишнина от единственото влизане на български войски в Константинопол.
През нощта на 20 срещу 21 август 705 г. Юстиниан II Безносия, син на Константин IV, дръзко си връща властта над Константинопол. След като няколко дни неуспешно е преговарял с населението на столицата, придружаван от българската войска на Тервел, Юстиниан успява да се промъкне заедно с малък брой придружители в Града по неохраняван акведукт и да овладее Августеона, след което, както изглежда, дори е пуснал българите в столицата, защото на следващия ден празнува успеха си заедно с Тервел. Това сякаш е единственият път в историята, когато голяма група въоръжени българи са се движили по улиците на стария Византион – ако не броим някой и друг отряд наемници на византийска служба, разбира се. А и в този случай българите пак служат като наемници. Част от хората, промъквали се по водопровода, вероятно също са били българи, тоест можем смело да наречем тази авантюра първото участие на българи в нещо като командоска акция.
Понеже добре познавам размерите на царския град, знам, че нощната августовска разходка на Юстиниан по хълмовете от стените до двореца трябва да е отнела няколко часа. Дали по това време вътрешността на Града е била изцяло застроена или се е преминавало и през открити пространства, гори и градини? И дали авантюристът-император се е придвижвал само пеш или някъде вътре приятелите му са доставили коне за него и свитата му? Не знаем и няма да научим.
Юстиниан е подценяван в нашата историография, а той е бил страстен, смел и решителен човек, владетел с голям размах, макар и без добър късмет. Определено не е умеел да буди лоялност, защото предателствата срещу него са много, а и той самият не е бил винаги лоялен към съюзниците си, пък и е бил жесток човек. Същевременно обаче се е опитвал да запази привилегиите на византийското въоръжено селячество срещу едрите земевладелци. Изглежда, че съзнателно е имитирал прочутия си съименник, Юстиниан Велики – втората, хазарска съпруга на Безносия е наречена Теодора при кръщението си. Освен това Юстиниан II провежда църковен събор, строи храмове и реформира армията, флота и администрацията.
Възможно е Анастасия, дъщеря на Юстиниан от първия му брак, да е била действително дадена за жена на кесаря Тервел, както е било обещано между двамата владетели. Възможно е областта Загоре да е била зестрата на Анастасия. И в такъв случай това е още един аргумент за вероятното християнство на Тервел заедно с печата и високата му византийска титла. В някакъв смисъл Тервел е първият български цар.
Размахът на Юстиниан си личи от няколко негови начинания. Той изпраща (неуспешна) експедиция за възвръщането на Картаген (днешен Тунис) под ромейска власт. В края на краищата, Картаген е мястото, от което произхожда собствената му династия. Изпратил е и също толкова неуспешна експедиция, която да арестува римския папа Сергий I. По-късно успява да наложи на папа Константин да дойде в Константинопол лично и да приеме решенията на Трулския събор. Това за над хиляда и двеста години ще остане последното папско посещение в източната столица.
Макар свален от власт и обезобразен, Юстиниан не се колебае да пътува, да се среща с чужди владетели, да дава щедри обещания (които първо спазва, а по-късно се опитва да наруши) и да подготвя завръщането си. За характера му свидетелства следният анекдот. По време на пътуването през Черно море, което го води от Хазария към България, Юстиниан е застигнат от буря. Някой от мояците се обръща към него с молба императорът да даде обет, че ако се отърве от бурята, ще прости на врагоете си. Юстиниан отговаря:
– Ако пощадя и един от тях, то Бог да ме удави на място!
Но най-впечатляващо е, че Юстиниан успява да издейства действително невероятно споразумение с Омаядския халифат: оспорваните провинции Кипър, Грузия и Армения стават демилитаризирани кондоминиуми, като доходите от годишните данъчни постъпления се делят по равно между арабската и ромейската хазна, а в самите територии няма нито арабски, нито византийски постоянни гарнизони. С няколко прекъсвания това уникално за Средните векове споразумение се запазва триста години.
Юстиниан има и една рискована експедиция по суша от Константинопол до Солун: той и войските му преминават през земи, на практика откъснати от византийското влияние, заселени с напълно свободни славяни, които този поход връща под ромейска власт. Може да се каже, че с този си преход и с основаването на новата тема или провинция Елада Юстиниан връща Източната империя на Балканите.
В крайна сметка Юстиниан II и синът му Тиберий имат нещастна съдба в ръцете на предатели. С тях свършва династията на Ираклеоните – една от най-забележителните византийски владетелски фамилии, започнала с героичния Ираклий, надживяла Сасанидска Персия, пнесла първия удар на арабите и управлявала Източната империя по времето, когато Исперих довежда своята част от българите на Балканския полуостров.
Любопитен факт е, че може би заради религиозната си твърдост Юстиниан е канонизиран. Ромеите дълго са почитали паметта му на 2 август. Не е изключено да са го бъркали и с Юстиниан Велики, който също е бил почитан като светец.