Случаят с Христо Грозев би трябвало да буди поне инстинкта ни за самосъхрание
Уродливо е, че изобщо търпим и културно си обсъждаме поведението на съветските рупори. Например в случая с неприкритата руска заплаха против разследващия журналист Христо Грозев от “Белингкат”. Човекът е участвал в разследвания, демонстриращи част от престъпленията на настоящия руски режим. Съответно получава заплаха във вид на “заповед за издирване” от руските власти. Съветско-руските институции от десетилетия имат дълга традиция в убийствата на журналисти и изобличители – да спомена само нашия Георги Марков и Анна Политковская. Оръжието за убийството на Марков е доставено директно от СССР. А институциите на Русия днес продължават да са същите като на съветската държава. Ами Скрипал, Немцов и Литвиненко? Тоест тук изобщо не става дума за качествата на Христо Грозев като човек или журналист. Става дума за реално застрашен човешки живот. Форма на окончателно цензуриране. На това отгоре човекът е български гражданин и нашите власти би трябвало веднага да му предложат помощ и съдействие. Информация, а ако трябва – даже и охрана. Така се прави. Това е било предложено на г-н Грозев от други държави, но не и от нашата, защото България е твърде заета “благоразумно” да се снишава пред криминалния московски режим. И това става, докато Московлукът се опитва да завладее цяла европейска нация!
А ако някой е любопитен защо все пак руските власти обръщат толкова голямо внимание на Грозев, нека гугълнат името му заедно с комбинацията от букви и цифри MH17. Журналистът е работил по темата за едно огромно руско престъпление: свалянето на малайзийски пътнически самолет с близо триста жертви, много от които – деца. Събитието е от 2014, скоро след началото на руското нашествие в Донбас и става в небето над окупираните източноукраински територии.
На наша територия разни съветофили, путинисти, слуги на едно откровено зло, започват да говорят публично, че какво пък толкова, той този Грозев не бил истински журналист, защо пък трябва да му се обръща внимание… ЗАЩОТО Е БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, ПУБЛИЧНО ЗАПЛАШЕН ОТ ЧУЖДО ПРАВИТЕЛСТВО, затова. А вече отделен въпрос е, че работата на г-н Грозев е и важна. Първото обаче е животът. Второто – функциите на властите. Чак след това идва оценката за Христо Грозев като журналист. Разбира се, всички сме наясно, че цялата тази нетърпима обществена слуз идва от генералното подчинение на институциите ни пред Русия. Това е същият уотабаутизъм, който без никаква връзка със събитията разсейва всеки разказ за руските зверства в Украйна с приказки за съдбата на индианците от шестнайсети век. Това не е спор. Това е стратегия на врага.
По същото време “неизвестни” нарязват гумите на Димитър Стоянов от “Биволъ”. И той ли не е журналист? И той ли няма значение? Е, да, разследващите журналисти не са нито Мис Слънчево Дупе, нито са вечните ни национални герои – баба Ванга, Чорбаджи Живков и Хаджи Сталин. Не са VIP-старлетки, футболисти, фигуристи, славитрифоновци и борчаги.
И тук идваме ние. Гражданите. Демократите. Нормалните. Проевропейски настроените. Истинските патриоти, а не съветските казионници. Ние какво правим?
Нищо.
А какво би трябвало да направим? Няма да ви хареса, защото сте страхливци. Но дотам сме докарани и друга възможност в пленена България вече не е останала. Да изпотрошим прозорците на телевизиите, радиата и редакциите, които дават даже и въздух за дишане на съветските свине. Да им подпалим чергата. Физически. Да накараме разни цветеслави и други гълъби да се насират от смъртен ужас. Да доведем всякакви радеви, кошлуци, волгини, копейки и недодялковци до нощно напикаване, тежки травми, съд и затвор… или до друг изход. Да доведем и руската посланичка, и българските така наречени власти до паника. Да ги размажем. А не да умуваме и да им се обясняваме. Нужен ни е Майдан, революция на достойнството. като в Киев. И няма защо изобщо да се реагира на подмятанията “ама това сега демократично ли е” другояче освен с псувня и с паве в лицето на ехидните човечета. Да, демократично е. Демокрацията има и зъби. И вече е въпрос на оцеляване.
Защото утре заплашен може да е всеки от нас.