Тези дни вие невъздържано и публично нарекохте мен и мои приятели “петоколонници”, “патентована сган” и “нищожества”. Какъв език у един български офицер! Нарекохте ни така, защото се ползваме от конституционно гарантираното си право на гражданско волеизявление. Може би не си спомняте, но през 2020 заедно с вас бяхме на един и същи Орлов мост. Тогава престъпникът Борисов беше насъскал както нередовни простаци, така и полуредовни делта-гардаджии, пък и напълно редовни милици… извинявам се, полицаи и жандармеристи срещу нас. Срещу всички нас, които протестирахме против корупцията на този Борисов. За пореден път. Вас, воине български, вас, г-н генерал, а може би по-скоро другарю генерал, ви нямаше на площада, тогава, когато ставаха най-големите провокации. В тези часове вие вероятно сте си били у дома на топло. Ако не сте били на партийни пленуми. Понякога обаче аз бях на площада в тези моменти. Друг път бяха мои приятели. Приятели, които в момента се бият в Украйна срещу руския нашественик, в защита на украинската, българската и изобщо човешката свобода. Тях ги имам за воини. Вас – вече не. Съвсем не.
Ген. Шивиков, бихте ли си спомнили защо нашата военна мисия в Ирак губи поне един човек по време на вашето командуване през 2004-2005 г.? Другите ни две жертви може би са дадени непосредствено след вашето оттегляне от командуването тогава, но това е допълнително проверима информация. Съвсем не, ген. Шивиков, вие съвсем не сте един от българските герои при Кербала.
Ген. Шивиков, вие си позволявате да наричате с обидни имена хора, които сме рискували доста за България. Вярно, не сме били войници в Ирак. Но някои от нас са били арестувани. По повече от веднъж. Винаги по политически причини, а не по криминални. Някои от нас са минали през съд – повече от веднъж и през повече от една инстанция. Пак по политически причини. Както при герберските, така и при скъпите на сърцето ви социалистически правителства, защото за почтения човек, българин и патриот корупцията и слугинажът нямат цвят.
Ген. Шивиков, двамата мои дядовци са служили в Българската войска по време на освобождението на Македония и Беломорието през 1941-1944. Единият от тях беше офицер, капитан от кавалерията. Мъжете в семейството ми след това са служили в БНА и винаги са изразявали горчивината си, задето клетвата е била формулирана първо към партията, а чак след това – към Родината. В моето семейство има само старомодни патриоти, г-н генерал. В моето семейство няма нито един социалистически интернационалист. Възпитаван съм с “Един от Първа дивизия”, а не с истории за подпалени мандри. Аз съм прекалено млад, за да съм служил в армията, но ако днес руските нашественици или сръбските разбойници опитат някоя авантюра на наша територия, съм си дал дума, че ще бъда доброволец в защита на България, нищо че нямам подготовката. Съвсем не, ген. Шивиков, нито аз, нито приятелите ми, нито който и да е свободен гражданин, ползващ конституционните си права, не е нито петоколонник, нито част от сган, нито нищожество. Ние сме българи.
А вие, ген. Шивиков? Вие какъв сте?
Здраве желаем,
донаборник Глишев