Четейки “Finn and Hengest: the Fragment and the Episode” на Толкин и Алън Блис, ми хрумва дори не завършена хипотеза, а възможността за хипотеза. Дали кратката англосаксонска поема “Финсбургският фрагмент” и съответстващият ѝ “Финсбургски епизод” в ст. 1071-1159 от “Беоулф” не са частично вдъхновени от злополучния пир, даден (според Амиан Марцелин, XVII, 5) от римските военачалници Лупицин и Максим на готските предводители Фритигерн и Алавив през 376 или 377 г.?
Легитимна критика към това предположение очевидно би била, че финсбургските стихове, тоест Фрагментът и Епизодът са писани на староанглийски език най-рано през осми век и определено говорят за събития, свързани с Дания и Фризия, тоест със Северозападна Европа, вероятно скоро след 400 г. Докато историята на Фритигерн и безчестните му римски домакини се развива на Балканите, по-точно в днешна Северна България или Сърбия поне четвърт век преди действието от англосаксонските текстове.
Същевременно обаче един основен елемент в двата разказа съвпада: владетелят на голяма сила кани свои несигурни съюзници на пиршество, по време на което предателски заповядва те да бъдат нападнати. Предадените гости обаче се съпротивляват смело и макар да дават жертви, все пак успяват да се спасят и по-късно жестоко си отмъщават. Предателството се превръща в катастрофа за извършилите го.
Доколкото реалността на персонажите от финсбургския сюжет не може да бъде изцяло потвърдена или отхвърлена, съществува възможност тяхната история поне частично да е повлияна от не много по-стари, но исторически по-сигурни събития. Освен това е добре проследим факт, че староанглийските епическо-героични текстове неведнъж се позовават на събития, свързани с готите – например готският владетел Ерманарих е споменат отново в “Беоулф” (ст. 1200), “Уидсит” (ст. 8) и в “Деор” (ст. 21). Изобщо, драматичните събития от Великото преселение на народите често имат дълъг и екзотичен живот в текстовете на староанглийската, старонемската и староскандинавската литературна традиция.
Тук изложената сурова идея няма отношение към евентуалната историческа достоверност на Freswael, “фризийското клане”, за което Толкин и Блис говорят във “Finn and Hengest”. Реалистично е да се допусне, че хипотетично съществувал разказ, песен или поема за готския вожд Фритигерн, едва измъкващ се от опасния пир на римляните, може да е повлиял и да е бил частично вплетен в историята за подобни събития сред фризийците от малко по-късен период. Средновековната литература често работи чрез имитация, повторение и скрито цитиране.
Ще завърша с полушеговита препратка. В брой 74 от 2015 г. на сп. “Българска наука” бях публикувал статия с хипотезата, че скандинавската игра “Хнефатафл” може и да е вдъхновена от сюжета за “физийското клане”: и в играта, както и във Фрагмента и Епизода обкръженият от предатели по време на пиршество крал се опитва да избяга. Към тази хипотеза днес бих добавил, че бягащият от предатели по време на пиршество Фритигерн също би могъл да послужи за такова вдъхновение. А ако разширя шегата съвсем, то в резултат от отмъщението на Фритигерн през 378 г. римският император Валент също може да послужи като вдъхновение за поема и игра, припомнящи историята на владетел, който се опитва да избяга от залата, в която са го обсадили доскорошните му съюзници.
