Преди няколко вечери се улових, че мисля над една може би безумна тема: какви ли биха били монетите, сечени от Артур, ако той наистина беше постримски военачалник в Британия и Арморика. И си спомних, че вече съм писал по донякъде подобна тема, но от литературна гледна точка: едно есе на тема възможния герб на Артур – тема, която е занимавала любители и специалисти още преди стотици години. Упражнението е приятно, доколкото придава плът на една иначе легендарна фигура.
Ако Артур беше историческа личност от около 500 г., той щеше да бъде късноримски или направо постримски военачалник в Британия и Галия – подобен на историческите Сиагрий и Риотам. Забравяме за рицарите в бляскави брони, спасяването на дами, драконите (освен като вид кавалерийско знаме), великаните, магьосниците и турнирите. От цялата Артуриада би останал един dux bellorum, пълководец на разнородна група воини, донякъде командувани като късноримска военна част. На техните кръгли щитове, уви, пропуснати в Notitia dignitatum, вероятно би стояла мечката, даваща името на техния дукс (на уелски arth означава мечка). Или може би драконът от титлата на легендарния Артуров баща Утер Пендрагон. Плътните брони биха се оказали просто халчести и люспести ризници, а Камелот би представлявал може би римското градче Камулодунум – късноантична/ранносредновековна военна база с преториум, ковачници, работилници за седла, изоставен храм на някое синкретично романо-британско божество, малка новопостроена църква и в най-добрия случай – няколко относително добре поддържани градски вили и баня.
Да не забравяме, че Артур или Флавий Артур, или може би дори Арторий Драконарий трябва някак да плаща на своите войници. В неговия малък Камулодунум или Карлиън би трябвало да има и монетарница. Как биха изглеждали монетите, излизащи от това ателие? Първо – повечето биха били златни. С мед и бронз не се плаща на воини, а късноантичното сребро на практика не съществува. После, на тях трябва да има текстова легенда. В началото Артур просто би използвал скромната си военна титла: DN ARTHVRVS DVX BRIT – “нашият господар Артур, дукс на Британиите”. С времето това би било недостатъчно, а и коланът на вече независимия владетел би станал по-дълъг: DN ARTHVRVS GLORIOSISSIMVS PRINCEPS – “нашият господар Артур, преславен владетел”. По-точно принцепс, както по римски образец се титулува и Теодорих Велики на своите монети. Но не крал и не император. Императорът е останал чак в Константинопол, а крале за момента са само предводителите на варварите германи. На обратната страна на монетите на дукса би имало например фигура на крилатата богиня Виктория и легенда: SALVS BRITANNIAE – “спасението на Британия”. На реверса на тези на принцепса – фигура на конник с щит и копие и надпис: ARMORICA LIBERATA, освободената Арморика, когато “кралството” на Артур се простира и от двете страни на Ламанша. Образът на аверса може би би си останал същият: мъжко лице в три четвърти, с шлем с гребен, по подобие на недодяланите изображения на късните западни императори. Както виждате – никакви кръстове, никакъв Христос, никакъв Граал. Но признавам, че христограмът ⳩, срещащ се на римските монети, би могъл да бъде на място.
Това биха били просто монетите на един оцеляващ римски провинциален военачалник, временно спасяващ каквото е останало от империята и цивилизацията по земите му. Отделни монети (например малки златни тремиси) могат да бъдат и местни, например сечените в Лондиниум от серията VICTORIA BADONICA в чест на победата при Бадънския хълм или откритата в Еборак (днес Йорк) единствена монета от вероятно малка серия PICTI CAPTI – “пленените пикти”. Няколко находки на късно сечени солиди от ок. 520 г. биха демонстрирали нарасналото самочувствие на Артур: DN FL ARTHVRVS NOB PRINCEPS PICT FRANC SAX – “нашият господар Флавий Артур, най-благороден принцепс, победител на пикти, франки и сакси”, с реверс отново с Виктория и легенда: BRITANNIA PACATA – “умиротворената Британия” или PATRIA SALVA – “спасеното Отечество”. Към 530 Артур вероятно вече би бил мъртъв бихме започнали да попадаме на находки с далеч по-ниско качество и легенди от типа CONSTANTINVS REX – “крал Константин”, GVIDERIVS DVX – “дукс Гуидър” и MEDRAVTVS PRINCEPS – “владетелят Мордред”, сечени от също легендарните наследници на Артур: Константин от Корнуол, Гу,идър, син на Артур и Мордред – убиец, племенник, а може би и също син на Артур. Тези монети най-често биха се намирали натрошени на късове, вероятно за да бъдат използвани като платежно средство от първата вълна успешни англосаксонски завоеватели.
Всъщност е забавно, че американската фирма Shire Mint всъщност отдавна вече сече медни имитации на “Артурови” монети в късноримски стил, с легендите Artorius dux bellorum Brit и Mons Badonis, както и с образите на Артур и Виктория, както и аз предполагам, че биха изглеждали монетите на подобен постримски провинциален военачалник.