Здравейте, аз съм Манол Глишев. Пиша стихове, превеждам художествени текстове, трупам есета на исторически, литературни и политически теми, а това е моят блог. Няколко приятели ми го направиха като подарък (Силве, Люси, Владо, Алекс, Мими, Любо, Йоане и компания – благодаря ви). Оказа се необходимо, след като серия пъти бях блокиран от малко ретро социалната мрежа, с която бях свикнал. Тази мрежа, разбира се, беше Фейсбук. Тук му е мястото за две предупреждения. След тях ще пристъпим към разясняване на понятието “глишевизъм”.
Първо, използвам речник, който напоследък се оказва неприличен. Свикнал съм да говоря свободно, неформално и без цензура. Способен съм и на по-висок регистър на общуване например в литературните си есета, но го намирам за претенциозен или просто ненужен, когато нормални хора си говорим за политика – а смятам, че политиката е тема, която засяга всички ни. Възможно е да нарека чернокожия “негър” или хомосексуалния – “педераст”, при това без никакво лошо чувство. През 90-те, когато растях, тези думи още не бяха обидни, поне не на родния ми български език. Не намирам за необходимо да се съобразявам с нововъзникнали задръжки. Напротив, намирам тези задръжки за лицемерни. От друга страна, възможно е да употребя “педерастѝя” или “циганска работа” като обидни изрази. Дали това е така би трябвало да си личи по контекста във всеки отделен случай. Контекстът е нещо, което цензуриращите алгоритми не разпознават. Работата на авторите на цензуриращия алгоритъм е да прочистят човешкия език от неговата неформалност, от свободата и игровия пласт, който може да бъде и грубоват. Работата на докладващите тролове пък е да следят за “лоши” думички и да доносничат за тях, така че алгоритъмът да блокира невъзпитания автор. Затова се наложи да отпразнувам 39-ия си рожден ден, учейки се да стопанисвам този малък сайт. Относно обидно звучащата част от речника си мога да обещая само едно – че когато оскърбявам някого, съм искрено убеден, че човекът си го проси. Истинският джентълмен никога не обижда случайно. В този смисъл, попаднете ли на смущаващо звучаща дума или израз, ви моля да се замислите дали в конкретния случай, в отделния текст или изречение съм искал да прозвуча злобно или просто съм се изразил старомодно и безгрижно. Има разлика. Призовавам драгия читател към лека форма на размисъл над иначе недолюбвания въпрос “какво е искал да каже авторът”.
Второ, помислете внимателно дали ви се пише за политика, особено ако и вие като мен имате съмнителното щастие да сте българи и да ползвате българския за носител и изразител на идеите си. Ако го правите, то си направете собствен блог или сайт. Ползвайте социалните мрежи само за да рекламирате сайта си. Иначе сте обречени на цензура. Повярвайте, неприятно е человеку да бъде блокиран няколко пъти последователно за по цял месец или направо да му затрият профилите. Спестете си тази невероятна досада. Живеем във време, в което мнозина можем сами да се превърнем в малки медии. Отнема само време, но иска желание. Ако имате времето и желанието – тогава не се колебайте да изразите себе си, но не бъдете ничии тролове и се изразявайте правилно. Човек може да бъде едновременно политически некоректен и прилично грамотен. Опитайте и ще видите, че е освобождаващо. А няма нищо по-сладко от свободата.
Сега – за глишевизмите. Глишевизъм в по-широк смисъл очевидно е всяко искрено мнение на човек с моето фамилно име, дори и този човек да не е авторът на настоящите редове. В този блог обаче под “глишевизъм” (мн. ч. “глишевизми”) последователно ще се има предвид само моето мнение. То може да съвпада с мненията на останалите Глишеви, но това не е задължително. Категориите на блога с глишевизми са: “Поетизми”, “Прозаизми”, “Историзми”, “Възстановки”, “Книги (плюс филми и видеоигри)”, “Бакии (български и световни)”, “Новини”, както и генерализиращата “Тюрлюгювеч”. Поетизмите са стихотворения; прозаизмите – разкази и разказчета; историзмите – есета по история; възстановките са историйки из любимото ми хоби (разгледайте за повече детайли, ако не сте навътре в темата); книгите ще са отзиви за различни прочетени, гледани и играни удоволствия; бакиите са си чиста политика; новините ще са за това къде участвам във възстановкаджийски фестивал или кога си организирам четене; а тюрлюгювечът освен най-доброто из балканската кухня е и просто онова, което в друг сайт би минало под секцията “Други”.
Ако се чудите точно какви са ми политическите и житейските възгледи, “кой му плаща на тоя” и изобщо какъв ми е случаят – то, моля, следете категорията “Бакии”. Инак се смятам за поет и съм автор на засега четири публикувани стихосбирки:
– “Машина от думи” (2014);
– “Проект за прекрасен живот” (2016);
– “Извънсезонни наблюдения” (2018);
– “Зибелингски хроники” (2019).
Надявам се с времето да има и още.
Пишете ми във Фейсбук, макар да не знам кога ще ви отговоря: https://www.facebook.com/manol.glishev.980
Ако текстовете ми ви допадат, черпете ме бира и/или шкембе: https://www.buymeacoffee.com/mglishev
Или се абонирайте за безсмъртните ми писания (за да не се забия в някой колцентър и да ме питате: “Маноле, що не пишеш вече, бре?!”): https://www.patreon.com/mglishev